Директории за статии

Клиентски вход

Search

Стилът на управление и етика на мениджърите

Известно е за мениджъмънта, че директивният начин на управление е присъщ с взимане на решения от висши ръководители, които нямат почти никакво доверие на своите работници, дори и на най-близите до тях по ранг. “Директивните” мениджъри са с философията, че трябва да строго да контролират какво казват “надолу”. Персонала е напълно обезсърчен да изразява своето мнение “нагоре”.

Стилът на управление, който е съпътсващ тип, се характеризира с изключително добра комуникация “отгоре-надолу”, тъй като този тип мениджъри предпочитат инструкциите, правилата, указанията, напътствията. Все пак обаче, те се вслушват в мнението на своите служители, както и техните идеи и предложения.

Този стил на управление окуражава бизнес комуникиациите в хоризонтална и вертикална посока. Всеки има свободата да установяви по своя инициатива комуникация с всеки друг в организацията.

Стилът на управление, който е делегиращ тип, предоставя пълна свобода на комуникация, и служителите могат да вършат в група или самостоятелно своята работа. Целта на мениджъра в този случай е да определи насоката за работа, а служителите имат за отговорност да я свършат.

Съпътсващият и директивният стил на управление ограничават в голяма степен потока на информация “отдолу-нагоре”, а както и хоризонталните комуникации. Делегиращият и напътсващият стил, обратното, окуражават свободните комуникации на всички и именно това е отлична предпоставка за добра производителност в дадения бизнес, а дори допринасят и за развитието на фирмата в отношение на корпоративната социална отговорност.

Става ли дума за етиката, става дума за уважение, коректност, честност, добронамереност и др. в бизнес комуникацията. Има няколко вариянта да не се допускат грешки, които нарушават в голяма степен добрия дух на съвременната бизнес етика. Това са именно: спазването на нормативните и законови наредби, поради които сме заставени да комуникираме различни бизнес послания, нормативни документи, кодекс на труда и други, както и моралните заключения.

Експертите в бизнес комуникациите съветват винаги да си задаваме няколко въпроса във връзка с това. Благодарение на това, можем да се замислим върху морала. Такъв тип въпроси са?

  • “Как ще афектира моето съобщение?” - Това значи да си зададем въпроса каква ще бъде ползата и ефекта за другите от съобщението, или пък то е напълно подчинено на моите лични интереси/цели?
  • “Надеждно ли е съобщението ми?” - Това значи да си зададем въпроса дали то отразява реални факти, или прикрива информацията.
  • “Отговаря ли съобщението интересите и желанията на организацията?” - Това да са попитаме дали съобщението допринася по някакъв начин за целите, които компанията се поставила?
  • „Яен ли съм?” – Дали сме предоставили достатъчно информация и факти за да бъде съобщението лесно разбираемо, или пък сме спестили някой детайли, предполагайки че информацията която знаем ние я знаят и останалите.
  • „До кого изпращам?” – Ръководителите имат навик да изпрат съобщенията (когато те са по email) до всички служители от отдела. Дали по този начин не ангажират излишно вниманието на хора, които нямат общо с темата?
  • „Засягам ли някого?” – Дали сме били достатъчно етични в посланието си? Дори и когато става въпрос за поставяне на задача от началник към подчинен, не трябва да се забравя добрият тон на общуване и коректност в отношенията.